САЩ обявиха нови мита върху внос от Южна Корея, Бразилия и Индия

В навечерието на крайния срок, администрацията на Тръмп предприема поредица от агресивни търговски ходове

САЩ наложиха нови мита върху редица продукти от ключови търговски партньори, включително Южна Корея, Бразилия и Индия, ден преди крайния срок, поставен от президента Доналд Тръмп за повишаване на тарифите. Ходът е част от серия бързи търговски решения, които предизвикват напрежение сред глобалните пазари и дипломатически кръгове.

Според Белия дом, със Сеул е постигнато предварително икономическо споразумение, което включва 15-процентно мито върху южнокорейски стоки в замяна на обещани инвестиции в САЩ на стойност 350 милиарда долара. От тях 150 милиарда ще бъдат насочени към корабостроенето – сектор с голямо стратегическо значение.

На фона на засилващия се протекционизъм, Тръмп също така наложи 50-процентно мито върху определени медни изделия, включително тръби, листове и тръбопроводи. Решението дойде след правителствено разследване, което заключи, че медта има ключово значение за националната сигурност. Все пак, по-широкото мито върху всички медни продукти засега не се въвежда.

Бразилия също попада в списъка на засегнатите държави. Президентът постанови основна тарифа от 50 процента върху вноса, като изключи някои продукти, сред които портокалов сок, енергийни суровини и самолети. Наред с търговските мотиви, Тръмп посочи и вътрешнополитическата ситуация в Бразилия – процесът срещу бившия президент Жаир Болсонаро, обвинен в опит за преврат – като част от причините за новите мита. САЩ също така наложиха финансови санкции срещу съдията, ръководещ делото.

Индия беше включена с мита от 25 процента, макар че Тръмп остави вратичка за ревизия на това решение. Причината – според изявленията му – е продължаващият внос на руски петрол от Индия, което се разглежда като индиректна подкрепа за Русия във войната в Украйна. Така се прави опит да се наложат т.нар. „вторични санкции“ срещу търговските партньори на Москва.

Относно Пакистан, Тръмп съобщи за постигнато споразумение, без да посочи конкретни митнически ставки. По думите му, двете държави ще работят съвместно върху развитието на пакистанските петролни резерви.

Накрая, Белият дом премахна митническото облекчение за пратки с ниска стойност, идващи от целия свят – стъпка, която вече беше приложена спрямо Китай и Хонконг още през май.

На този фон, апелативен федерален съд във Вашингтон се подготвя да разгледа жалби срещу тарифната политика на Тръмп, което добавя нов правен и политически елемент към нарастващото търговско напрежение.

Както отбелязва икономическият анализатор Ину Манак от Съвета за външни отношения (CFR), традиционните търговски преговори обикновено отнемат години и включват множество заинтересовани страни. Подходът на администрацията на Тръмп се отклонява рязко от тази практика – той е бърз, едностранен и предизвиква редица международни реакции.

Следващите дни ще покажат дали засегнатите страни ще се споразумеят или ще предприемат ответни мерки, което може допълнително да засили глобалната икономическа несигурност.