Нарастващата заплаха: Как авторитарни режими преследват критици по цял свят

2025 г. белязана от тревожен ръст на транснационални репресии и тенденцията изглежда ще се задълбочи през 2026 г.

Глобалната вълна от транснационални репресии достигна нови мащаби през 2025 година, като авторитарни режими все по-уверено преследват дисиденти, журналисти и активисти извън собствените си граници. Китай, Русия, Саудитска Арабия и други автокрации използват както цифрови, така и физически методи за сплашване и ликвидиране на критиците си, включително в развити държави от Европа, Азия и Северна Америка.

Основната цел на тези действия – премахване на политическата опозиция и поддържане на контрол над диаспората, често остава безнаказана поради икономически зависимости и слаба политическа воля от страна на приемащите държави.

Съюзи с цена: Когато икономическите интереси надделяват над правата

Много развити държави предпочитат да загърбят случаите на транснационално преследване, за да укрепят търговските си връзки с държави като Китай, Индия и Русия. Глобалната несигурност, включително митата, наложени от САЩ дори върху близки партньори, подтиква западните икономики да търсят алтернативни съюзи, често на цената на човешките права.

САЩ също изглежда се отдръпват от активната защита на демократичните ценности. През октомври президентът Доналд Тръмп не повдигна темата за репресиите по време на срещата си с китайския лидер Си Дзинпин. Малко по-късно той прие саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман – фигура, свързана с убийството на журналиста Джамал Хашоги – на официална вечеря в Белия дом.

Югоизточна Азия: Регионален епицентър на преследване

Транснационалните репресии бележат особено остър ръст в Югоизточна Азия. ООН предупреждава за „ескалираща вълна“ от подобни действия, илюстрирана най-ярко от ситуацията в Тайланд. Според Human Rights Watch, страната се е превърнала в неофициален „пазар за размяна на дисиденти“ – режимите в региона си сътрудничат, като разменят политически противници в замяна на репресии срещу критици на техните партньори.

След преврата в Тайланд през 2014 г., активисти и търсещи убежище са обект на наблюдение, насилие и отвличания. Някои случаи завършват трагично – тела на тайландски дисиденти бяха открити в река Меконг с ръце, оковани с белезници и бетон в стомаха. Други активисти изчезват мистериозно в съседни държави като Лаос, Камбоджа и Виетнам, без разследванията да доведат до резултат.

Китай – водещият изпълнител на транснационални репресии

Пекин се откроява като най-активният извършител в света. Според доклад на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ), китайската намеса е регистрирана в поне 23 държави и дори в ООН. Преследванията включват заплахи срещу студенти, шпионаж, „задгранични полицейски операции“ и натиск върху семействата на критици, останали в Китай.

Дори в САЩ китайското присъствие е осезаемо – Конгресният доклад за 2025 г. от Комисията по Китай подчертава растящия натиск над китайската диаспора и журналисти, включително обявяване на награди за главите им и хакерски атаки.

Слаб отговор от развитите държави

Значителна част от западния свят, включително ЕС и САЩ, намалява усилията си да се противопостави на транснационалната репресия. Макар в САЩ да беше внесен проектозакон – Transnational Repression Policy Act – той все още не е приет. Канада предприема някои стъпки, но те остават изолирани.

Други държави, включително Германия и Франция, също залагат на стратегически икономически партньорства, дори когато са обект на шпионски действия или директни отвличания на територията си. Примери са отношенията на Берлин с Виетнам и визитата на президента Макрон в Китай, въпреки засилените репресии срещу уйгурите и критици на Пекин във Франция.

2026 г.: Перспектива за нова вълна на репресии

С намаляващата защита на правата на човека и липсата на ефективен международен отговор, авторитарните режими получават ясен сигнал – могат да наказват опонентите си, където и да се намират. Това създава опасен прецедент, който заплашва не само дисидентите, но и стабилността на демократичния ред в световен мащаб.

Ако тенденцията не бъде преустановена, 2026 г. ще се окаже още по-опасна за онези, които дръзват да се изправят срещу тиранията – дори и далеч от родината си.