Северозападен диалект и речник

🗺️ Речник на Северозападния говор

Видин · Монтана · Враца · Берковско · Белоградчишко

Жив паметник на думи, които градовете забравят, а бабите и дядовците още пазят. Събрани диалектни думи и изрази от Видинско, Монтанско и Врачанско. Знаеш дума, която я нема? Пиши ни!


А

абен захабен, изхабен, тъп; за вещи — съвсем износен
абич неспособен, неумел човек; неудачник
ала луд, неконтролируем, буен човек; „Ала нека!“ — остави го
ала нека остави го, нека си е, все едно
артиса да ти остане нещо накрая; „Артиса ми малко брашно.“

Б

бадива напразно, джабе; „Бадива ходи там, нема го.“
бам бадива безвъзмездно, без да искам нищо в замяна
балдър бедро; обикновено за едро, мускулесто бедро
бапка дупка, трап, пещера
бара малка река, поток
барабиняк мравка; „ниел на жлът барабиняк“ — зъл като жълта мравка
бадънь бидон (за мляко, вода)
батисал съсипал, развалил нещо; „Батиса ми колата.“
бафнем разкажа тайна, издам някого, изклюкаря
башка различен от другите, асоциален, странен
бекярин мъж, изоставен от жена си; ерген на средна или напреднала възраст
беломуняв прекалено блед, с много светла кожа и коса
беневреци белодрешните панталони на западната народна носия, богато украсени с шевици
бибе пате (Монтанско); внимание — Врачанско: „бибе“ = гъска!
бибиткам надувам клаксона; бибикам
биковит здрав, силен, отстояващ позициите си; мъж с характер
битанка побойник, нехранимайко, безделник
бла бълха
близним раждам близнаци
ботор пън от отсечено дърво
брез бял; „бреза крава“ — бяла крава
буам бия, удрям; в преносен смисъл — трепя се от работа
буедак запустяла, обрасла с треви и храсти местност
бучав рошав, нечесан
буцуняк надут, нацупен, неприятен човек
бъшим пазя тайна, мълча нарочно; „Бъши го, не казвай!“
бютвам се падам, спъвам се

В

видело светлата част на деня; „Докато е видело, нарежи дръвата.“
вепър глиган, мъжко диво прасе
влакà род, корен, произход; „От кая влакà си?“ — от кой род си?
врабчово сръце страхливец
вратница портата на двора, дворната врата
вратняк врат; също — шамар по врата с отворена длан
връло стръмен склон, стръмнина
врътоглав ненормален, луд, непредвидим човек
вочка сушена слива (Видинско, Ломско)

Г

гецко нещо готино, яко, страхотно; „Гецко момче!“
гижа лоза (лозова пръчка)
гламав прекалено обсебен, непроницаем за около
глис червей (дъждовен)
глъчим говоря с някого; карам му се; „Ела, да ти глъча малко!“
гнясанье необуздано забавление
граваям търкалям се, боря се с някого по земята
грездей пирон, железен клин
грома тропа, вдига гюрюлтия, прави силен шум
гръджав слаб, хилав, недохранен
гръцмунь гръклянът
гютне да събори нещо или някого; бутне, търколи
гьоджаво кльощаво, болнаво слабо

Д

дебре най-вече, още повече, пък и
дека къде; „Дека идеш?“ — Къде отиваш?
декам карам се на някого, поучавам го назидателно
денъска днес; „Денъска нема да идем.“
джанарка джанка, вид дива слива
джапам стъпвам, ходя; прекосявам вода газешком
джваньок нещо сдъвкано и изплюто
дживгар врабче
дзепам отварям си устата без звук; оставам без думи от изненада
дзръкеле очила; „Где ти са дзръкелята, сляп ли си?“
донаюя напива се до безпаметност; „Пак се доналюлее вчера.“
дудне говори постоянно, досадно, без да спира
дуд черница (черничево дърво и плодът му)
дуня дюля
дрипав с дрипави, скъсани дрехи; мизерно облечен
дръва дърва за огрев (нарязани)
дръвя дървета (растящите) — различно от „дръва“!

Е

ендък трап, дупка, пропаст
ептем наистина; много; напълно; „Ептем луд е той.“ — Тотално луд.
ечанка булка гъба (вид гъба с пъстра шапка)

Ж

живодерняк тиранин, безпощаден човек
жмурьо обидно, унизително обръщение
жояв много слаб, изтощен; „Само кожа и кости.“
жуленье пиене на алкохол; употреба на ракия
жълъдняк воденичка (вид детска играчка) — Берковско

З

забъкнем задавя се
заврътнячим удрям по врата с отворена длан
за глава зад билото на планината; колкото се може по-далеч
зайтре вдругиден (не утре, а след утре) — Монтанско
затиской саморъчно направена тапа за дамаджана — от вестник, листа или дърво
затра отнесен, разсеян човек, льольо; „Ема затра, туй момче!“

И

ижа коридор, антре, предна стая (Монтанско, Берковско)
изврънат много дебел, с огромен корем
изгъгвам говоря прегракнало, с пресипнал глас
изкилиферчил изкривил, извратил, взел лоша посока
изкорубен счупен, разбит; негоден, за изхвърляне
изокам извикам силно, на глас
изребрим ударя някого силно
ияк люляково дърво

К

казма права лопата
какаяшка царевичен кочан без зърната
каламутняк загубеняк, смотаняк, непотребен човек
кам къде; „Кам идеш?“
кама те къде си; поздрав; „Кама те, бе!“
камара много, куп; „Камара хора бяа на сватбата.“
кандисам съгласявам се против волята си; „Кандиса да дойде.“
каракая трикрако самородно столче от едно парче дърво
кензам ходя по голяма нужда (Видинско)
кикерчим катеря се, изкачвам се
кинем късам, скъсвам
киселица дива горска ябълка (кисела и дребна)
кияк хлапе, малко дете; пренебрежително — за незначителен човек
клапавци чехли; „Обу клапавците и тръгна.“
климбуцам клатя се, люлея се несигурно
ковнем ударя рязко и неочаквано
козиняк тъкан от козина
колик! колко голям! (възклицание); „Колик стана момчето!“
компир картоф; „Тури компири в яцето.“
конощип попово прасе (насекомото Gryllotalpa)
коняк гръдната кост на пиле или кокошка (с месото)
костеница костенурка
кощрамба лека жена; висока, едра и неприятна жена
кукуруз царевица
кукуржянка стъбло от царевица
кулен царевичен кочан заедно с листата и зърната
куртулисам успокоявам се, намирам мир; „Куртулисай бе, стига!“
кута крие се, крие нещо
кюмбе печка (Видинско)
кюца кълве (за птица)

Л

лаасе може би; сякаш; пренебрежително „надявай се“; „Лаасе ше дойде…“
ландзим бия (някого)
лендзя се смея се, усмихвам се широко
ливагье градините и ливадите около селото
лизгам пързалям се (по лед или наклон)
лис плешив
лиска слюдеста, люспеста скала
ломпар разплут, много дебел човек
лундзим бия силно и продължително
лупнем ударя силно, рязко
льохав не достатъчно разумен, бавен в разбирането
лъчкам хълцам
любеница диня (Видинско, Ломско)

М

магаза мазе, зимник, изба (под земята)
маица ръка от лакътя надолу (предмишница)
манара брадва; „Вземи манарата и разцепи трупака.“
мачка котка
мердень вътрешно дървено стълбище
мертек дълга и права дъска (за покриви, подове)
мечка северозападен коктейл: вино + лимонада; „Хайде по една мечка!“
мешина корем (обикновено голям)
меям меля; в преносен смисъл — говоря, бъбря
мирва мълчи (заповедна форма); „Мирва де, бе, стига!“
мишка домашна мишка; също — мишница (подмишница)
море абе; изразява несъгласие или недоверие; „Море, не е така!“
мотовилкя дървен уред за намотаване на вълнена прежда
мочам пикая
мръзлица много студено, мразовито време
муа яде (трето лице); „Цел ден муа само.“
мундза лице, физиономия; „Каква мундза е направил!“
музувирлък злонамерена клюка, клевета, интрига

Н

наиа близката околност, поречието, областта (от тур. нахия)
нагньитам тъпча здраво, набивам
накостръжвам наежвам се, напъчвам се
натрътил навел се, надупил се
неуметен неграмотен, неможещ, неспособен
нефелен негоден, неможещ, неспособен
ниел зъл, злобен; „ниел на жлът барабиняк“ — зъл като жълта мравка
нога крак (целият долен крайник)
нужник външна, дворна тоалетна в старата селска къща

О

обги изпечени тънки кори за баница
оджак огнище или стая с огнище (Видинско)
окам викам силно; „Окай го да дойде да яде!“
олисел оплешавял
опалия орис, съдба, предначертание
опростил отпуснал се, заспал, загубил съзнание
орей орех (плодът и дървото)
оратим говоря, общувам (Видинско, Ломско)
отваа отива (трето лице); „Отваа там кой знае за що.“
отдънък оттатък реката; от другата страна
оти защо; защото; „Оти дойде?“ — Защо дойде?
отма отведнъж, от един път
отнадворка навън, пред вратата; „Чека те отнадворка.“

П

паздерки дребни клечки след изчукване на лен или коноп
палаш непородисто, улично куче, пес
паприкаш ястие от запържени домати, чушки и зеленчуци
пелешки малки кожени израстъци от врата на яре или коза
пендзар прозорец (Видинско, Ломско — от тур. pencere)
перашка великденско яйце (боядисано)
пешкир кърпа, хавлия; „да обереш пешкира“ — да си изпатиш
пишлегар хлапак, дете, досаден тийнейджър
пойдех тръгнах, тръгнах си
поокръвям се събирам сила, набирам тегло, ставам по-силен
пребатам премятам се, претъркулвам се
пристануша годеж
пупа коремче на малко животно или дете
пюска мазол, пришка (на ръка или крак)
пъкни покажи се, появи се (Монтанско); „Пъкни на вратнята!“
пьоска плоска керамична бутилка за ракия

Р

разклимбучкан разклатен; за вода или течност в корема
разпарчетосам разглобявам или чупя на части
разчепанка пръчка с разклонен (чатален) край
рапнем ударя нещо или някого
ребрим удрям някого в ребрата
ресовачка пръчка с раздвоен край (синоним на разчепанка)
ручим вдигам силен шум, бръмча

С

саньи дървена шейна с плазове
свинак вид дребен габър с криви клони
сгруяк обида — буквално „грохнал, съборен човек“
сисам суча (за кърмаче)
склепаторен събран от различни парчета, нееднороден, невзрачен
скоросмрътница много силна домашна северозападна ракия
скутам скрия нещо; „Де го скута тоа?“
слуням ходя напосоки, движа се безцелно
соба стая (Монтанско, Берковско)
спаружен стар, съсухрен, сбръчкан
спотурам спъвам се
сприя силен, буреносен вятър
стока домашни животни в стопанството; „Наранил ли си стоката?“
стъвиня се стъмва се, захожда слънцето
сур сив, светлосив; „сура крава“ — сива крава
сурвам свличам, смъквам надолу, хлъзвам
суек малък, дребен (пренебрежително)
съвиня се съмва се; „Стани, съвинало се е вече.“
съглам с ума си, трезвен, нормален
съпикясвам справям се, смогвам; „Съпикяса ли с нивото?“
сътвер едро митологично същество; огромен, масивен човек

Т

тай се мълчи (заповедна форма); „Тай се де, стига!“
талкана плевня, сламник (Видинско)
таралясник стара, развалена кола
теферич прохладно, просторно, приятно място за почивка
тулуп дебелак, напълнял, едър човек
турта питка, погача; „Изпекла турта, ела да хапнеш!“
тутма полегато възвишение в рамките на населено място
тъпкач северозападен мачо, плейбой, самоуверен ловеджия

У

удевам разбирам, схващам; „Удевам ли?!“ — Разбираш ли ме?!
удзарън от тази сутрин, от заранта (Видинско)
укьо вуйчо (брат или братовчед на майката)
улав човек с психически отклонения; „Ей тоа е малко улав.“
урбулешката грубо, рязко, стремглаво, без да се съобразявам с никого
уруглица знаме, флаг
уруспия лека жена (от тур. ruspy)
уруф(л)як буквално — с дрипави дрехи; преносно — неудачник
урунгел злобен, лош човек; буквално — вампир
учуван отгледан съм (от някого); „Учуван от бабата.“

Ф

фараж малка лопата за смет; „Вземи фаража и помети.“
фейско нещо готино, яко (синоним на „гецко“)
физгам пързалям се
фулиш обиждаш; „Що ме фулиш, бе?“
фузнам пързалям се (Берковско)

Х

холан хайде, върви; ядосано „махай се“; „Айде холан, стига!“

Ц

цинка ръми леко и продължително
циу свършило до край; оставам на нула; „Циу оста от парите.“
цреши череши (Монтанско)

Ч

челенкя цицина, оток на челото от удар
чият инатлив, твърдоглав; „Чият дете!“
чмим спя дълбоко, здраво; „Чми цел ден.“
чръв червей
чудо-чучуято нещо страхотно; в отрицателен смисъл — огромен хаос

Ш

шака длан; „Удари ме с шаката по рамото.“
шашав луд, ненормален, смахнат
шашавица глава (иронично); „Какво ти е в шашавицата?“
швикам свиря с уста
шиблики ниски храсти покрай пътека (събирателно)
шибнем ударя (някого или нещо)
шийок голяма глава (пренебрежително)
шорец предна дамска престилка към носията (Видинско)
шпора фурна на печка; дървена печка
шугавелняк обидна дума — буквално: болен от шуга
шупля кухоглав, празен; „Шупля е — нищо не може да научи.“
шуштава девствена гора, гъста горска дебрина, непроходима дивина
шушумига умерено луд; не напълно нормален; „Шушумига е, ама добро момче.“
щрък щъркел (Видинско)

Щ

щрока кир, мръсотия, лепкава нечистотия
щрокав кирлив, мръсен

Ю

юрвам се рязко забързвам, хуквам; „Юрна се и замина.“
юснем удрям, блъскам

Речникът е жив документ – добавяй думи като ни ги изпратиш! Знаеш израз или поговорка от твоя край, дето я нема тук? Пиши!