Северозападен диалект и речник

🗺️ Речник на Северозападния говор

Видин · Монтана · Враца · Берковско · Белоградчишко

Жив паметник на думи, които градовете забравят, а бабите и дядовците още пазят. Събрани диалектни думи и изрази от Видинско, Монтанско и Врачанско. Знаеш дума, която я нема? Пиши ни!


А

абензахабен, изхабен, тъп; за вещи — съвсем износен
абичнеспособен, неумел човек; неудачник
алалуд, неконтролируем, буен човек; „Ала нека!“ — остави го
ала некаостави го, нека си е, все едно
артисада ти остане нещо накрая; „Артиса ми малко брашно.“

Б

бадиванапразно, джабе; „Бадива ходи там, нема го.“
бам бадивабезвъзмездно, без да искам нищо в замяна
балдърбедро; обикновено за едро, мускулесто бедро
бапкадупка, трап, пещера
барамалка река, поток
барабинякмравка; „ниел на жлът барабиняк“ — зъл като жълта мравка
бадъньбидон (за мляко, вода)
батисалсъсипал, развалил нещо; „Батиса ми колата.“
бафнемразкажа тайна, издам някого, изклюкаря
башкаразличен от другите, асоциален, странен
бекяринмъж, изоставен от жена си; ерген на средна или напреднала възраст
беломунявпрекалено блед, с много светла кожа и коса
беневрецибелодрешните панталони на западната народна носия, богато украсени с шевици
бибепате (Монтанско); внимание — Врачанско: „бибе“ = гъска!
бибиткамнадувам клаксона; бибикам
биковитздрав, силен, отстояващ позициите си; мъж с характер
битанкапобойник, нехранимайко, безделник
блабълха
близнимраждам близнаци
боторпън от отсечено дърво
брезбял; „бреза крава“ — бяла крава
буамбия, удрям; в преносен смисъл — трепя се от работа
буедакзапустяла, обрасла с треви и храсти местност
бучаврошав, нечесан
буцунякнадут, нацупен, неприятен човек
бъшимпазя тайна, мълча нарочно; „Бъши го, не казвай!“
бютвам сепадам, спъвам се

В

виделосветлата част на деня; „Докато е видело, нарежи дръвата.“
вепърглиган, мъжко диво прасе
влакàрод, корен, произход; „От кая влакà си?“ — от кой род си?
врабчово сръцестрахливец
вратницапортата на двора, дворната врата
вратнякврат; също — шамар по врата с отворена длан
врълостръмен склон, стръмнина
врътоглавненормален, луд, непредвидим човек
вочкасушена слива (Видинско, Ломско)

Г

гецконещо готино, яко, страхотно; „Гецко момче!“
гижалоза (лозова пръчка)
гламавпрекалено обсебен, непроницаем за около
глисчервей (дъждовен)
глъчимговоря с някого; карам му се; „Ела, да ти глъча малко!“
гнясаньенеобуздано забавление
граваямтъркалям се, боря се с някого по земята
грездейпирон, железен клин
громатропа, вдига гюрюлтия, прави силен шум
гръджавслаб, хилав, недохранен
гръцмуньгръклянът
гютнеда събори нещо или някого; бутне, търколи
гьоджавокльощаво, болнаво слабо

Д

дебренай-вече, още повече, пък и
декакъде; „Дека идеш?“ — Къде отиваш?
декамкарам се на някого, поучавам го назидателно
денъскаднес; „Денъска нема да идем.“
джанаркаджанка, вид дива слива
джапамстъпвам, ходя; прекосявам вода газешком
джваньокнещо сдъвкано и изплюто
дживгарврабче
дзепамотварям си устата без звук; оставам без думи от изненада
дзръкелеочила; „Где ти са дзръкелята, сляп ли си?“
донаюянапива се до безпаметност; „Пак се доналюлее вчера.“
дуднеговори постоянно, досадно, без да спира
дудчерница (черничево дърво и плодът му)
дунядюля
дрипавс дрипави, скъсани дрехи; мизерно облечен
дръвадърва за огрев (нарязани)
дръвядървета (растящите) — различно от „дръва“!

Е

ендъктрап, дупка, пропаст
ептемнаистина; много; напълно; „Ептем луд е той.“ — Тотално луд.
ечанкабулка гъба (вид гъба с пъстра шапка)

Ж

живодерняктиранин, безпощаден човек
жмурьообидно, унизително обръщение
жоявмного слаб, изтощен; „Само кожа и кости.“
жуленьепиене на алкохол; употреба на ракия
жълъднякводеничка (вид детска играчка) — Берковско

З

забъкнемзадавя се
заврътнячимудрям по врата с отворена длан
за главазад билото на планината; колкото се може по-далеч
зайтревдругиден (не утре, а след утре) — Монтанско
затискойсаморъчно направена тапа за дамаджана — от вестник, листа или дърво
затраотнесен, разсеян човек, льольо; „Ема затра, туй момче!“

И

ижакоридор, антре, предна стая (Монтанско, Берковско)
изврънатмного дебел, с огромен корем
изгъгвамговоря прегракнало, с пресипнал глас
изкилиферчилизкривил, извратил, взел лоша посока
изкорубенсчупен, разбит; негоден, за изхвърляне
изокамизвикам силно, на глас
изребримударя някого силно
ияклюляково дърво

К

казмаправа лопата
какаяшкацаревичен кочан без зърната
каламутнякзагубеняк, смотаняк, непотребен човек
камкъде; „Кам идеш?“
кама текъде си; поздрав; „Кама те, бе!“
камарамного, куп; „Камара хора бяа на сватбата.“
кандисамсъгласявам се против волята си; „Кандиса да дойде.“
каракаятрикрако самородно столче от едно парче дърво
кензамходя по голяма нужда (Видинско)
кикерчимкатеря се, изкачвам се
кинемкъсам, скъсвам
киселицадива горска ябълка (кисела и дребна)
киякхлапе, малко дете; пренебрежително — за незначителен човек
клапавцичехли; „Обу клапавците и тръгна.“
климбуцамклатя се, люлея се несигурно
ковнемударя рязко и неочаквано
козиняктъкан от козина
колик!колко голям! (възклицание); „Колик стана момчето!“
компиркартоф; „Тури компири в яцето.“
конощиппопово прасе (насекомото Gryllotalpa)
конякгръдната кост на пиле или кокошка (с месото)
костеницакостенурка
кощрамбалека жена; висока, едра и неприятна жена
кукурузцаревица
кукуржянкастъбло от царевица
куленцаревичен кочан заедно с листата и зърната
куртулисамуспокоявам се, намирам мир; „Куртулисай бе, стига!“
кутакрие се, крие нещо
кюмбепечка (Видинско)
кюцакълве (за птица)

Л

лаасеможе би; сякаш; пренебрежително „надявай се“; „Лаасе ше дойде…“
ландзимбия (някого)
лендзя сесмея се, усмихвам се широко
ливагьеградините и ливадите около селото
лизгампързалям се (по лед или наклон)
лисплешив
лискаслюдеста, люспеста скала
ломпарразплут, много дебел човек
лундзимбия силно и продължително
лупнемударя силно, рязко
льохавне достатъчно разумен, бавен в разбирането
лъчкамхълцам
любеницадиня (Видинско, Ломско)

М

магазамазе, зимник, изба (под земята)
маицаръка от лакътя надолу (предмишница)
манарабрадва; „Вземи манарата и разцепи трупака.“
мачкакотка
мерденьвътрешно дървено стълбище
мертекдълга и права дъска (за покриви, подове)
мечкасеверозападен коктейл: вино + лимонада; „Хайде по една мечка!“
мешинакорем (обикновено голям)
меяммеля; в преносен смисъл — говоря, бъбря
мирвамълчи (заповедна форма); „Мирва де, бе, стига!“
мишкадомашна мишка; също — мишница (подмишница)
мореабе; изразява несъгласие или недоверие; „Море, не е така!“
мотовилкядървен уред за намотаване на вълнена прежда
мочампикая
мръзлицамного студено, мразовито време
муаяде (трето лице); „Цел ден муа само.“
мундзалице, физиономия; „Каква мундза е направил!“
музувирлъкзлонамерена клюка, клевета, интрига

Н

наиаблизката околност, поречието, областта (от тур. нахия)
нагньитамтъпча здраво, набивам
накостръжвамнаежвам се, напъчвам се
натрътилнавел се, надупил се
неуметеннеграмотен, неможещ, неспособен
нефеленнегоден, неможещ, неспособен
ниелзъл, злобен; „ниел на жлът барабиняк“ — зъл като жълта мравка
ногакрак (целият долен крайник)
нужниквъншна, дворна тоалетна в старата селска къща

О

обгиизпечени тънки кори за баница
оджакогнище или стая с огнище (Видинско)
окамвикам силно; „Окай го да дойде да яде!“
олиселоплешавял
опалияорис, съдба, предначертание
опростилотпуснал се, заспал, загубил съзнание
орейорех (плодът и дървото)
оратимговоря, общувам (Видинско, Ломско)
отвааотива (трето лице); „Отваа там кой знае за що.“
отдънъкоттатък реката; от другата страна
отизащо; защото; „Оти дойде?“ — Защо дойде?
отмаотведнъж, от един път
отнадворканавън, пред вратата; „Чека те отнадворка.“

П

паздеркидребни клечки след изчукване на лен или коноп
палашнепородисто, улично куче, пес
паприкашястие от запържени домати, чушки и зеленчуци
пелешкималки кожени израстъци от врата на яре или коза
пендзарпрозорец (Видинско, Ломско — от тур. pencere)
перашкавеликденско яйце (боядисано)
пешкиркърпа, хавлия; „да обереш пешкира“ — да си изпатиш
пишлегархлапак, дете, досаден тийнейджър
пойдехтръгнах, тръгнах си
поокръвям сесъбирам сила, набирам тегло, ставам по-силен
пребатампремятам се, претъркулвам се
пристанушагодеж
пупакоремче на малко животно или дете
пюскамазол, пришка (на ръка или крак)
пъкнипокажи се, появи се (Монтанско); „Пъкни на вратнята!“
пьоскаплоска керамична бутилка за ракия

Р

разклимбучканразклатен; за вода или течност в корема
разпарчетосамразглобявам или чупя на части
разчепанкапръчка с разклонен (чатален) край
рапнемударя нещо или някого
ребримудрям някого в ребрата
ресовачкапръчка с раздвоен край (синоним на разчепанка)
ручимвдигам силен шум, бръмча

С

саньидървена шейна с плазове
свинаквид дребен габър с криви клони
сгруякобида — буквално „грохнал, съборен човек“
сисамсуча (за кърмаче)
склепаторенсъбран от различни парчета, нееднороден, невзрачен
скоросмрътницамного силна домашна северозападна ракия
скутамскрия нещо; „Де го скута тоа?“
слунямходя напосоки, движа се безцелно
собастая (Монтанско, Берковско)
спаруженстар, съсухрен, сбръчкан
спотурамспъвам се
сприясилен, буреносен вятър
стокадомашни животни в стопанството; „Наранил ли си стоката?“
стъвиня сестъмва се, захожда слънцето
сурсив, светлосив; „сура крава“ — сива крава
сурвамсвличам, смъквам надолу, хлъзвам
суекмалък, дребен (пренебрежително)
съвиня сесъмва се; „Стани, съвинало се е вече.“
съгламс ума си, трезвен, нормален
съпикясвамсправям се, смогвам; „Съпикяса ли с нивото?“
сътвередро митологично същество; огромен, масивен човек

Т

тай семълчи (заповедна форма); „Тай се де, стига!“
талканаплевня, сламник (Видинско)
таралясникстара, развалена кола
теферичпрохладно, просторно, приятно място за почивка
тулупдебелак, напълнял, едър човек
туртапитка, погача; „Изпекла турта, ела да хапнеш!“
тутмаполегато възвишение в рамките на населено място
тъпкачсеверозападен мачо, плейбой, самоуверен ловеджия

У

удевамразбирам, схващам; „Удевам ли?!“ — Разбираш ли ме?!
удзарънот тази сутрин, от заранта (Видинско)
укьовуйчо (брат или братовчед на майката)
улавчовек с психически отклонения; „Ей тоа е малко улав.“
урбулешкатагрубо, рязко, стремглаво, без да се съобразявам с никого
уруглицазнаме, флаг
уруспиялека жена (от тур. ruspy)
уруф(л)якбуквално — с дрипави дрехи; преносно — неудачник
урунгелзлобен, лош човек; буквално — вампир
учуванотгледан съм (от някого); „Учуван от бабата.“

Ф

фаражмалка лопата за смет; „Вземи фаража и помети.“
фейсконещо готино, яко (синоним на „гецко“)
физгампързалям се
фулишобиждаш; „Що ме фулиш, бе?“
фузнампързалям се (Берковско)

Х

холанхайде, върви; ядосано „махай се“; „Айде холан, стига!“

Ц

цинкаръми леко и продължително
циусвършило до край; оставам на нула; „Циу оста от парите.“
црешичереши (Монтанско)

Ч

челенкяцицина, оток на челото от удар
чиятинатлив, твърдоглав; „Чият дете!“
чмимспя дълбоко, здраво; „Чми цел ден.“
чръвчервей
чудо-чучуятонещо страхотно; в отрицателен смисъл — огромен хаос

Ш

шакадлан; „Удари ме с шаката по рамото.“
шашавлуд, ненормален, смахнат
шашавицаглава (иронично); „Какво ти е в шашавицата?“
швикамсвиря с уста
шибликиниски храсти покрай пътека (събирателно)
шибнемударя (някого или нещо)
шийокголяма глава (пренебрежително)
шорецпредна дамска престилка към носията (Видинско)
шпорафурна на печка; дървена печка
шугавелнякобидна дума — буквално: болен от шуга
шуплякухоглав, празен; „Шупля е — нищо не може да научи.“
шуштавадевствена гора, гъста горска дебрина, непроходима дивина
шушумигаумерено луд; не напълно нормален; „Шушумига е, ама добро момче.“
щръкщъркел (Видинско)

Щ

щрокакир, мръсотия, лепкава нечистотия
щрокавкирлив, мръсен

Ю

юрвам серязко забързвам, хуквам; „Юрна се и замина.“
юснемудрям, блъскам

Речникът е жив документ – добавяй думи като ни ги изпратиш! Знаеш израз или поговорка от твоя край, дето я нема тук? Пиши!

Споделете вашата информация или гледна точка

Ако сте свидетел на събитията, участник или имате допълнителна информация по темата, не се колебайте да се свържете с нас. Вашето мнение е важно и може да бъде част от пълната картина на новината.

Изпрати информация оттук