Богатството на българите – какво показва докладът на Allianz

България в Allianz Global Wealth Report 2025: спестяваме повече, но кредитът расте по-бързо

Когато в България говорим за „богатство“, разговорът почти винаги стига до имоти. Само че има и друг, понякога по-важен слой – финансовото богатство: парите по сметки, инвестициите, пенсионните и застрахователните спестявания, както и кредитите, които изплащаме. Именно това измерва Allianz Global Wealth Report 2025 (издание от 25 септември 2025 г.), който сравнява 57 държави и показва къде се намира България през 2024 г.

Данните за страната ни изглеждат едновременно окуражаващи и предупредителни: финансовите активи растат, но задълженията на домакинствата скачат много по-бързо. Резултатът е ясен – нетното богатство се увеличава, но с по-умерен темп, отколкото хората очакват, когато чуват за „ръст на спестяванията“.

Какво точно измерва докладът (и защо това е важно)?

Allianz разглежда финансовото състояние на домакинствата през три ключови показателя:

1) Брутни финансови активи – всичко, което домакинствата притежават като финансови средства: депозити, ценни книжа (акции, облигации, фондове) и спестявания в застраховки/пенсионни схеми.

2) Задължения – кредитите на домакинствата (ипотеки, потребителски и др.).

3) Нетни финансови активи – реалният баланс: активи минус дългове. Това е най-близко до „финансова възглавница“, защото включва цената на кредита.

Докладът представя числата общо, на човек (за сравнимост между държави) и като % от БВП (за да видим мащаба спрямо икономиката). Важно уточнение: тук говорим за финансови активи, а не за стойността на жилищата – двете неща не бива да се смесват.

България в числа през 2024 г.: 154 млрд. евро активи и 31 млрд. евро дълг

Финансови активи: 154 млрд. евро (+6.3%)

През 2024 г. брутните финансови активи на българските домакинства достигат 154 млрд. евро, което е ръст от 6.3% спрямо предходната година. Изчислено на човек, това са 22 370 евро. Като мащаб спрямо икономиката активите са 147.9% от БВП.

Дългове: 31 млрд. евро (+17.7%)

Задълженията на домакинствата са 31 млрд. евро, но тук идва най-важният сигнал: годишният ръст е 17.7%. На човек се падат 4 530 евро дълг, а като дял от икономиката – 29.9% от БВП.

Нетно финансово богатство: 123 млрд. евро (+3.7%)

След приспадане на кредитите, нетните финансови активи са 123 млрд. евро, или 17 840 евро на човек. Ръстът на нетното богатство е 3.7%.

Какво означава това на прост език? България има реално увеличение на финансовото богатство, но картината за 2024 г. е „дърпане в две посоки“: активите растат, но кредитът расте още по-бързо. Затова нетният резултат се движи по-предпазливо.

Таблица: България спрямо Румъния, Гърция, Хърватия, Полша и Чехия

За да видим ясно „къде сме“, най-полезно е да сравним България с близки или показателни държави – от региона (Румъния, Гърция, Хърватия) и от Централна Европа (Полша, Чехия). Всички данни са за 2024 г.

Първият голям извод от таблицата е, че България е над Румъния по нетни финансови активи на човек, но е под Хърватия и Гърция, а Чехия е на съвсем друго ниво. Вторият – и по-важен за 2024 г. – е динамиката: при нас дългът расте значително по-бързо от активите, докато в Полша и Чехия ръстът на задълженията е слаб и нетното богатство се ускорява по-видимо.

Къде е България в класацията на Allianz?

В класацията на Allianz за 2024 г. България е №35 от 57 държави както по брутни финансови активи на човек, така и по нетни финансови активи на човек. Това позиционира страната в „средната зона“ – далеч от най-богатите държави, но и извън групата на най-ниските стойности.

Важно е да се чете правилно: това не е класация „кой е по-работлив“, а резултат от комбинация между доходи, икономическа структура, дълбочина на финансовия сектор, навици за спестяване и инвестиции, както и от това колко бързо расте кредитът.

Защо данните за България изглеждат така – „умни“ активи, депозитен модел и кредит, който изпреварва спестяването

Първата част очерта фактите: през 2024 г. финансовите активи на домакинствата в България растат, но задълженията растат още по-бързо. Сега идва по-важният въпрос – защо се получава така и какво означава това за реалното богатство на българите в следващите години.

2024: силна година за активите, но не всички държави печелят еднакво

Allianz описва 2023–2024 като „две много добри години“ за тези, които държат ценни книжа (особено акции). Причината е проста: именно този клас активи расте най-бързо. През 2024 г. в глобален план ценните книжа нарастват значително по-бързо от депозитите и от застраховки/пенсии. Това обаче не се превръща автоматично в богатство за всички – зависи кой колко инвестира и в какво.

Докладът го казва директно: колко „се печели“ от покачването на пазарите се различава „широко“ по държави заради различните портфейлни структури. Там, където домакинствата държат голям дял в ценни книжа, растежът на богатството „ускорява“ в години като 2024. Там, където доминират депозитите, растежът е по-стабилен, но често по-бавен.

Има и още една разлика, която Allianz подчертава: не е достатъчно да спестяваш много, важно е къде насочваш новите спестявания. Северна Америка е дадена като пример за предпочитание към ценни книжа, докато Западна Европа като цяло инвестира по-консервативно. В резултат, при силни пазарни години „ефектът на ускорение“ се вижда по-ясно в богатството на домакинствата в едни региони, отколкото в други.

Българската формула през 2024 г.: активите се качват, но нетният резултат се „притиска“ от кредита

В България самата математика на 2024 г. изглежда така:

Активи: 154 млрд. евро (+6.3%)
Дълг: 31 млрд. евро (+17.7%)
Нетни финансови активи: 123 млрд. евро (+3.7%)

Ключът е в темповете. Когато дългът расте с двуцифрен процент, а активите – с единичен, част от натрупването неизбежно се „изяжда“ от кредитната динамика. Затова нетното богатство расте, но по-умерено – и това е една от причините статистическото „спестяваме повече“ да не се усеща като „забогатяваме бързо“.

Защо дългът при нас расте толкова бързо, когато в други места темпът е нисък

От глобална гледна точка докладът описва 2024 като година на анемичен ръст на задлъжняването и дори забавяне на световния темп. Причината е лихвената среда: въпреки че централните банки започват да свалят основни лихви, дългосрочните лихви не падат със същата скорост, а ипотеките остават сравнително „скъпи“. Това по принцип охлажда кредита.

На този фон България с +17.7% годишен ръст на задълженията изглежда като изключение, а не като правило. И тук е важно да сме честни: Allianz не дава отделна „диагноза“ по държави защо ръстът е такъв. Но можем да обясним най-вероятните механизми, които обикновено стоят зад подобна картина – и които се вписват в логиката на доклада.

Първо: догонващ кредитен цикъл. В държави със сравнително по-ниска историческа кредитна задлъжнялост е нормално да се виждат периоди на ускорение: пазарът „настигa“ по-развитите икономики. Това не е само добро или само лошо – просто означава, че домакинствата започват да използват кредит по-активно (жилища, ремонти, потребление), а финансовата система го позволява.

Второ: жилищният фактор. Когато жилищата са основна цел и символ на сигурност, а цените и наемите поддържат натиск върху решенията „по-добре да купя“, ипотеката естествено става „пътят към собственост“. В статистиката на Allianz това се вижда само като растящи задължения, но зад числата обикновено стои точно такава логика.

Трето: инфлационна психология и „времето на парите“. След години на инфлационни шокове много домакинства взимат решения по-бързо: „ако ще купувам и ако ще тегля кредит – по-добре сега“. Подобна психология често ускорява кредитното търсене дори когато лихвите не са идеални.

Четвърто: разместване между „спестяване“ и „обслужване“. Когато кредитът расте, част от бъдещия доход започва да отива в погасителни вноски. Това не се вижда веднага като „проблем“, но постепенно намалява възможността за нови спестявания и инвестиции – тоест удря темпа на натрупване.

„Развитите“ срещу „догонващите“: моделът на Allianz и мястото на България

Докладът описва един важен дългосрочен модел: в развиващите се (emerging) икономики нетните финансови активи често растат по-бавно от брутните, защото дългът „влиза“ по-бързо в системата. В напредналите икономики по-често се случва обратното – дългът расте по-бавно от активите, което ускорява нетното богатство.

В този смисъл България през 2024 г. прилича на държава в етап на „догонване“: активите растат, но кредитът расте още по-бързо, и това дърпа нетното надолу като темп. Това е важен прочит, защото показва, че не е достатъчно да се хванем за ръста на активите – важно е каква част от този ръст е „истинско“ натрупване и каква част се финансира с повече дълг.

Какво означава това за богатството на българите: две сили в противоположни посоки

На практика, през 2024 г. при България работят едновременно две тенденции:

1) Позитивната: финансовите активи растат. Това може да идва от повече спестяване, от по-високи доходи, от по-високи лихви по част от спестяванията, и/или от повишение в оценката на някои активи.

2) Ограничителната: кредитът расте по-бързо от активите. Това прави домакинствата по-чувствителни към лихви и към бъдещи шокове (работа, здраве, доход), а на чисто счетоводно ниво означава, че нетното богатство се качва по-бавно.

Именно тази втора тенденция обяснява защо сравнително „добра“ година за активите може да изглежда като „нищо особено“ за голяма част от хората. Статистически богатството расте, но част от натрупването се компенсира от ускореното задлъжняване.

Какво да очакваме: вероятните промени (и капаните) през 2025–2026

Allianz дава и ориентир напред: очакване за растеж на глобалните финансови активи около 6% през 2025 г., а след това по-скоро умерен темп за няколко години, като едновременно предупреждава, че волатилността ще расте – политическата несигурност и фрагментацията на света ще държат пазарите „на нокти“.

Как се превежда това за България?

Сценарий А: активите растат, но „по-тихо“. Ако депозитите и консервативните форми продължат да доминират, много домакинства ще имат стабилен, но не драматичен напредък. При това положение разликата с държави, в които по-голяма част от спестяванията са на пазарите, вероятно ще се запази.

Сценарий Б: кредитът продължава да изпреварва. Докладът отбелязва, че при спад на лихвите кредитното търсене може да се съживи. Ако тенденцията за по-бърз ръст на задълженията се задържи и у нас, нетното богатство може отново да остане „под натиск“ – дори при прилична година за активите.

Сценарий В: „лъскава“ година на пазарите, но не и за всички. При силни борсови периоди печелят повече тези, които държат ценни книжа. Allianz е категоричен, че именно този клас активи е ключов за растежа. Ако структурата на спестяванията у нас остане концентрирана в депозити, ефектът на пазарите ще се усеща по-слабо на ниво „масово домакинство“ – и по-силно при групите, които инвестират.

Има и още един детайл, който докладът подчертава през лихвената призма: периодът, в който част от домакинствата печелят от „по-бързо движещи се“ депозитни лихви, докато кредитите се пренастройват по-бавно, не е вечен. С времето кредитите с фиксирани условия стигат до рефинансиране, а депозитните лихви започват да падат. За домакинства с по-висок дълг това е риск, който излиза на преден план именно след „пика“ на лихвите.

Какво вероятно няма да се промени бързо?

Дори при добри години няма реалистичен сценарий България да „скочи“ в класацията за 12 месеца. Причината е, че част от факторите се движат бавно:

Доходи и производителност – това е фундаментът, върху който се трупат активи.

Навици и финансова култура – промяната от „само депозит“ към по-диверсифицирани спестявания става с години.

Структура на спестяванията – докато ценните книжа са сравнително ограничени като масова практика, „ускорението“ на богатството при пазарни възходи ще остава по-скоро нишово.

Неравенството – когато богатството е по-концентрирано, средното домакинство усеща по-слабо общия статистически ръст.

Неравенството по богатство – защо „растежът“ не се усеща еднакво и какво подсказва това за България

Дори когато статистиката показва ръст на финансовите активи, общественият разговор често звучи по друг начин: „Не се живее по-лесно“, „Средната класа изчезва“, „Всичко поскъпва“. Тази разлика между числа и усещане рядко е мистерия. В много случаи тя се обяснява с един фактор, който Allianz поставя в центъра на отделна глава: разпределението на богатството – кой печели най-много от растежа и колко бързо останалите го догонват.

Как се мери „разпределението“: топ 10%, средна срещу медианна стойност и Gini?

Allianz разглежда неравенството през няколко измерения, които е важно да не се бъркат:

Дял на най-богатите 10% – колко от общото богатство е концентрирано в горния „децил“ (топ 10%). Това е директна мярка за концентрация: колкото по-голям е делът, толкова по-скосено е разпределението.

Средна срещу медианна стойност – средната стойност лесно се „вдига“ от много богатите, докато медианната показва какво е типично за „човека по средата“. Ако средното е значително над медианното, значи богатството е концентрирано и „типичният“ човек е далеч под средното.

Gini коефициент на богатството – в доклада е даден по държави (в Appendix B2). Той се използва широко за измерване на неравенство; по-висока стойност означава по-голяма концентрация. (Важно: различни източници понякога използват различни скали; тук следваме стойностите така, както са представени в таблиците на Allianz.)

Голямата теза на Allianz: „няма прогрес“ към по-равномерно разпределение

Едно от най-силните твърдения в доклада е, че въпреки това, че неравенството е водещ политически и обществен въпрос от години, националната картина почти не се е подобрила. Allianz посочва, че делът на най-богатите 10% в анализираните държави е около 60.4% (непретеглена средна), а разликата между средно и медианно богатство остава около 3 пъти (съотношение 3.08). И най-важното: тези показатели са почти същите като през 2004 г. – тоест „няма прогрес“ към по-голяма равнопоставеност.

На човешки език това означава следното: може да има растеж, може да има нови рекорди при общото богатство, но ако структурата на разпределението не се променя, голяма част от обществото ще усеща „бавен“ или „несправедлив“ напредък – просто защото основните печалби се концентрират по-горе в пирамидата.

Какво показва докладът за България: висок индикатор за концентрация

В Appendix B2 Allianz дава за България едновременно нетните финансови активи на човек и показател за неравенството по богатство:

Нетни финансови активи: 17 840 евро на човек (2024)
Gini коефициент на богатството: 75.1
БВП на човек: 15 390 евро

Самият факт, че България има висока стойност на показателя за концентрация, подсказва защо средната статистика може да звучи по-добре от ежедневното усещане. Когато богатството е по-скосено, „средното“ не е добър разказ за „типичното“ домакинство. Част от растежа се случва, но не се разпределя равномерно.

Защо „добра година“ може да се усеща като „нищо особено“

Първо: растежът се концентрира там, където вече има капитал. Allianz подчертава, че през 2023 и 2024 ценните книжа (особено акции) са най-силният двигател на растежа на активите, но ефектът зависи от това кой държи такива активи и как изглеждат портфейлите в различните държави. :contentReference[oaicite:3]{index=3}

Това има директна връзка с неравенството: ако по-заможните домакинства притежават по-голяма част от „умните активи“ (ценни книжа), именно те ще усетят най-силно ръста в години на силни пазари. За останалите растежът идва по-бавно – през депозитна лихва или през по-скромни форми на натрупване.

Второ: кредитът пренарежда семейния бюджет. В Част 1 видяхме, че при България ръстът на задълженията е много по-бърз от ръста на активите (2024). Когато кредитът расте, част от бъдещия доход се „заключва“ в вноски, което намалява способността за нови спестявания и инвестиции. Така, дори активите да растат на ниво икономика, усещането на домакинствата често е за стегнат бюджет и „въртене на място“.

Трето: разминаване между статистика и „среден човек“. Докладът изрично отбелязва, че средното богатство може да е около три пъти медианното и това да остава почти непроменено във времето. В такава среда подобрението в средното не означава автоматично подобрение за мнозинството, защото медианното расте по-бавно.

Четвърто: география и професии. Неравенството по богатство почти винаги има и „територия“ – концентрира се по големи градове, по отрасли, по групи с достъп до по-високи доходи и по-лесно финансиране. Докладът не разпада България по региони, но общата логика на концентрацията обяснява защо част от страната живее в реалност на бързо натрупване, а друга – в реалност на оцеляване и ниско спестяване.

Какво означава това за България през следващите години: рискът „неравенството да се самоподхранва“

Allianz описва механизъм, който често усилва неравенството без да има „драматично събитие“: когато основният двигател на растежа са ценните книжа, печелят повече тези, които вече имат капитал и инвестиционни навици. В доклада това е описано през тезата, че securities растат най-бързо, но ползата зависи от портфейлната структура и от това кой участва на пазарите.

За България това е особено важно по две причини:

Първата е психологическа и социална: ако растежът продължи да се усеща като „за малцина“, общественото доверие към институции и към икономическия модел ерозира, а политическите обещания стават все по-радикални.

Втората е чисто финансова: концентрацията на богатство означава, че в „добри години“ част от обществото ускорява много по-бързо натрупването, докато останалите догонват бавно. А докладът ясно казва, че на национално ниво няма видим напредък към по-равномерно разпределение в последните две десетилетия.

Какво да следим у нас (без да гадаем): 3 конкретни сигнала

1) Дали нетното богатство расте по-бързо от дълга. Ако кредитът продължи да изпреварва активите, това почти винаги държи натрупването „под натиск“ и засилва усещането за несигурност.

2) Дали повече домакинства започват да натрупват „умни активи“. Докладът показва, че именно securities дават най-силен тласък в години като 2024. Ако достъпът до инвестиционни инструменти и навиците за дългосрочно инвестиране останат концентрирани в малки групи, растежът по-лесно се превръща в неравенство.

3) Дали концентрацията се променя. Allianz дава рамката: в повечето държави концентрацията е стабилна, а „истинските“ промени са редки. Ако България иска различна социална картина, промяната трябва да се вижда не само в общите активи, а и в индикаторите за разпределение.

Лихви, инфлация и кредити – как това променя (или не) богатството на българите през следващите 12–24 месеца

След като видяхме голямата картина (активите растат, но кредитът расте по-бързо) и ефекта на неравенството, идва най-практичният въпрос: как тези процеси се превеждат на езика на семейния бюджет – заплати, вноски, спестявания, „въздух“ до края на месеца.

В Allianz Global Wealth Report 2025 има ясно послание: периодът след скока на лихвите не е „нормален“. Пазарите могат да дадат силни години за активите, но при кредитите възстановяването е по-предпазливо и силно зависимо от лихвената среда. Именно тук България е интересен случай – при нас през 2024 г. задълженията растат много бързо, което означава, че лихвите и условията по кредита ще влияят върху богатството на домакинствата по-силно, отколкото когато кредитът е „спящ“.

Лихвеният парадокс: защо намаляването на основните лихви не значи автоматично „евтина ипотека“

В доклада е описана една от най-важните характеристики на периода: централните банки може да започват цикъл на намаляване на основни лихви, но дългосрочните лихви и ипотечните условия не се „предават“ веднага и в същия размер. Резултатът е, че за домакинствата кредитът може да остане сравнително скъп, дори когато новините звучат като „лихвите падат“.

За България това има два ефекта, които често вървят едновременно:

Първо: част от хората отлагат покупка/рефинансиране, чакайки по-добри условия, но други продължават да купуват „на всяка цена“ (особено когато жилището е цел и символ на сигурност).

Второ: когато кредитът все пак расте бързо (както се случва при нас през 2024 г.), повече домакинства стават чувствителни към лихвени промени. Това означава, че следващите 12–24 месеца могат да са период, в който решенията за кредит започват да определят темпа на натрупване на богатство почти толкова, колкото и решенията за спестяване.

Кой печели и кой губи, когато лихвите започнат да слизат

1) Спестителят на депозит: първо печели, после усеща забавяне

При по-високи лихви депозитите започват да носят по-добра доходност (макар и не винаги достатъчна спрямо инфлацията). Но когато цикълът се обърне и лихвите започнат да слизат, депозитните доходности обикновено се нормализират. На практика това означава, че част от домакинствата, които „си отдъхнаха“, че депозитът отново носи нещо, може да видят по-скромна възвращаемост занапред.

И тук е важната връзка с богатството: ако основният модел на спестяване остава депозитен, бъдещият растеж на финансовите активи ще бъде по-стабилен, но и по-трудно ще „ускорява“ в години на силни пазари.

2) Длъжникът с кредит: ефектът е бавен и зависи от условията

При кредитите ефектът не е еднакъв за всички. Ако имаш кредит с условия, които се пренастройват по-бързо, спадът на лихвите може да даде облекчение. Ако условията са фиксирани или ако пазарните лихви надолу не стигат до крайния клиент веднага, промяната се усеща по-късно.

Но има и нещо по-важно: дори когато вноската не пада драматично, самият апетит към кредит често се увеличава при „по-добра перспектива за лихвите“. И точно това може да е капанът за нетното богатство: повече нов кредит означава, че нетният баланс (активи минус задължения) може да расте по-бавно, въпреки че активите се увеличават.

Инфлацията: защо богатството може да расте „на хартия“, но да не се усеща

Финансовите активи в доклада са номинални – измерват се в евро стойности за годината. Но когато инфлацията е висока или когато домакинствата усещат силен ръст на разходите (храна, услуги, жилище), се получава класическият разрив:

Активите растат, но „цената на живота“ расте също – и понякога по-видимо.

Това е особено валидно за депозитите: те са най-ликвидни и най-разбираеми, но в инфлационна среда често носят по-скромна реална възвръщаемост. Затова статистиката може да показва „повече спестявания“, а усещането да е „по-малко въздух“ – защото спестяването не е задължително равно на реално забогатяване.

Кредитът като „спирачка“ на бъдещото натрупване: как работи това в реалния живот

Когато задълженията растат бързо, първият ефект често е позитивен на повърхността: купуваш жилище, правиш ремонт, подменяш колата, „уреждаш“ нещо важно. Но вторият ефект идва по-тихо и е директно свързан с богатството:

вноската започва да конкурира спестяването.

Домакинство, което плаща кредит, има по-малко свободни средства за натрупване на финансови активи. Това не е морален въпрос, а счетоводен. В този смисъл високият темп на кредитиране в България през 2024 г. е сигнал, че през следващите години част от растежа на активите може да бъде „по-бавен“, защото повече доход ще отива за обслужване на дълг.

Какво най-вероятно ще се промени през 2025–2026 г.

Промяна №1: Депозитният комфорт ще намалява, ако лихвите слизат

Ако депозитните лихви се нормализират надолу, част от спестителите ще се върнат към познатото чувство, че депозитът „пази“, но не „движи“ богатството напред. Това често води до две реакции: или още по-силна предпазливост (повече кеш/депозит), или постепенен интерес към алтернативи (особено ако инфлацията продължи да натиска покупателната способност).

Промяна №2: Натискът върху нетното богатство може да остане, ако кредитът продължи да расте

Ако кредитният апетит в България се задържи висок, нетното богатство ще остане под натиск като темп – защото новият дълг се натрупва по-бързо от част от активите. Това не означава „криза“, а означава по-бавен нетен напредък, особено за домакинства, които взимат кредит на границата на възможностите си.

Промяна №3: Разликата между „инвестиращите“ и „депозитните“ домакинства може да се увеличи

Allianz подчертава ролята на ценните книжа като двигател на растежа в силни години. Ако волатилността на пазарите се повиши (както докладът предупреждава), това няма да е комфортно за всички. Но в дългосрочен план, когато даден клас активи носи по-висок потенциал, ефектът е един и същ: тези, които участват, ускоряват; тези, които не участват, се движат по-бавно.

Какво най-вероятно няма да се промени бързо

Първо: България трудно ще направи „скок“ в класацията за кратко време, ако структурата на доходите и производителността се движи постепенно.

Второ: депозитният модел не се променя за една година. Той е навик, култура и механизъм за сигурност, особено в общества с по-висока несигурност и по-слаб риск-апетит.

Трето: ако неравенството по богатство остава високо, част от статистическия растеж ще продължи да се усеща като „за малцина“, независимо дали общите активи растат.

Какво означава това за богатството на българите: реалистичната прогноза

Най-реалистичният извод от логиката на доклада е следният: в следващите 12–24 месеца богатството на българите ще зависи по-малко от „една голяма новина“ и повече от комбинация от три процеса – как се движат лихвите по кредитите, какво се случва с реалната покупателна способност, и дали все повече домакинства ще натрупват активи, които участват в растежа на пазарите.

Ако кредитът продължи да расте много бързо, нетното богатство вероятно ще се увеличава, но по-бавно. Ако кредитът се успокои, а активите продължат да растат, нетното може да започне да изглежда по-добре. Голямата промяна би била структурна: повече стабилни доходи, повече дългосрочно натрупване и по-малко натиск от обслужването на дълг.

България между Балканите и Централна Европа – какво трябва да се случи, за да расте нетното богатство „по-осезаемо“

Ако трябва да обобщим позицията на България с едно изречение, то е следното: не сме на дъното, но не сме и близо до „следващото ниво“. По нетни финансови активи на човек (17 840 евро) страната е в средата на класацията на Allianz и се движи в зона, където ръстът е реален, но често се усеща като „бавен“ – особено когато кредитът се ускорява по-бързо от спестяването.

Тази част прави две неща: първо, показва къде точно сме спрямо най-логичните ориентири (регионът и Централна Европа); второ, чертае три реалистични сценария за следващите 1–3 години и обяснява какво трябва да се промени, за да стане растежът на нетното богатство по-видим за повече хора.

Къде сме спрямо региона и „следващото ниво“?

Най-полезният прочит на данните не е „кой е по-богат“, а какъв модел стои зад числата. Ето как изглежда България в сравнение с няколко важни ориентири по нетни финансови активи на човек:

Разликата между България и Чехия не е само в числото. Тя е в това, че по-високото нетно богатство обикновено идва от комбинация от по-високи доходи, по-дълбоки финансови пазари и по-дългосрочни навици за натрупване. А разликата между България и Румъния е по-скоро в етапа на догонване: ние вече имаме по-високо нетно ниво, но през 2024 г. показваме един риск – кредитът расте твърде бързо, което може да „задържи“ нетното богатство като темп.

България в средата на класацията: защо №35/57 е по-важно, отколкото звучи

Мястото №35 от 57 държави по нетни финансови активи на човек не е етикет „добре“ или „зле“. То е координата: показва, че България не е в групата на държавите, където финансовото богатство на човек дава широк комфорт и буфер срещу шокове, но и не е в най-уязвимия край. Това е зона, в която малки разлики в поведението (кредит/спестяване) и в структурата на активите могат да имат голям ефект върху това дали хората ще усетят реален напредък.

И точно тук се появява ключовият въпрос: как да преминем от „растеж, който се вижда в статистиката“ към „растеж, който се усеща масово“.

Три сценария за 2025–2027: какво е най-вероятно, какво е възможно и какво е риск

Сценарий 1: „Бавен, но стабилен“ (най-вероятният)

При този сценарий активите продължават да растат умерено, а кредитът се нормализира, но остава активен. Това означава, че нетното богатство се увеличава, но не драматично. В реалния живот това се усеща като: повече домакинства имат някакъв буфер, но разликата между „вървим напред“ и „оцеляваме“ остава ясна.

Това е сценарий на инерцията: няма голяма криза, но няма и голямо ускорение. Разликата с Централна Европа се стеснява бавно, а неравенството продължава да прави растежа неравномерно усещан.

Сценарий 2: „Ускорение на нетното богатство“ (възможен, но изисква промяна в две неща)

Тук нетното богатство започва да расте по-осезаемо, защото се случват едновременно две промени: дългът спира да изпреварва и част от активите се насочват към по-динамични инструменти (без това да значи масово „рискови залози“). В резултат, дори при умерени години икономиката натрупва повече финансов капитал, а домакинствата по-лесно виждат „реална дистанция“ спрямо предишни години.

Този сценарий не е „магия“. Той е функция на дисциплина в кредитния растеж и по-дългосрочно мислене при спестяването. Но за да стане масов, трябва и доверие: хората да вярват, че могат да планират за 5–10 години напред.

Сценарий 3: „Кредитът натиска, растежът се усеща като по-тежък“ (рисковият)

Това е сценарият, в който кредитът продължава да расте с високи темпове, а доходите не ускоряват достатъчно. Тогава нетното богатство пак расте, но слабо, а за много семейства реалността става по-напрегната: повече хора са „на вноски“, а всяка промяна в разходи, работа или лихвени условия започва да удря директно способността за спестяване.

При такъв сценарий общественото усещане може да е парадоксално: икономически данни показват натрупване, а домакинствата усещат, че имат по-малко свобода. Това е типично, когато кредитният растеж изпреварва натрупването на буфер.

Какво трябва да се промени, за да расте нетното богатство по-видимо?

Промяната не се свежда до „повече спестяване“ като лозунг. Има няколко конкретни условия, които правят разликата между статистически растеж и масово усещане за напредък.

1) Дългът да спре да изпреварва активите по темп

През 2024 г. точно това се случва в България: задълженията растат значително по-бързо от активите. За да се ускори нетното богатство, трябва или активите да ускорят, или кредитът да се нормализира, или и двете. Ако кредитът остане „високоскоростен“, нетното богатство трудно ще изглежда впечатляващо, независимо от ръста на активите.

2) Повече домакинства да натрупват не само ликвидност, но и дългосрочни активи

Allianz ясно подчертава ролята на ценните книжа като двигател на растежа в силни години. Това не означава, че всеки трябва да инвестира агресивно, а че структурата на спестяванията определя потенциала за натрупване. Ако активите са концентрирани в депозитна форма, растежът е по-спокоен, но по-рядко „ускорява“.

3) Разликата между средно и „типично“ (медианно) богатство да се стеснява

Докладът показва, че в много държави концентрацията е стабилна и това обяснява защо хората не усещат растежа. Ако България иска по-силен ефект върху средната класа, растежът трябва да се разпределя по-широко – повече домакинства да имат буфер, повече хора да могат да спестяват редовно, повече семейства да не са на ръба на кредита.

4) По-предвидима среда за планиране

Това е най-подценяваното условие. Дългосрочното натрупване изисква доверие, че правилата няма да се сменят рязко и че доходите са относително стабилни. Когато обществото живее в режим „не знам какво ще стане догодина“, естественият избор е ликвидност (депозит, кеш) и краткосрочно мислене. А това прави богатството по-трудно за ускоряване.

Как да четем следващите данни за България, когато излязат?

Най-важното не е дали активите ще са 154 или 160 млрд. евро. Най-важното е дали ще видим промяна в два сигнала:

Първи сигнал: разликата между темпа на растеж на активите и темпа на растеж на задълженията. Ако кредитът се успокоява, нетното богатство има шанс да „диша“ и да ускорява.

Втори сигнал: дали растежът продължава да се концентрира в малки групи, или се разлива по-широко. Ако неравномерността остане висока, общественото усещане ще се движи по различна траектория от статистиката.

Какво означава това за хората – три типични домакинства и три различни реалности?

Когато говорим за „богатството на българите“, често мислим, че има една обща истина: или се подобрява, или не се подобрява. Докладът на Allianz обаче подсказва нещо друго: в една и съща година различни групи могат да преживяват икономиката по коренно различен начин – в зависимост от това дали са основно спестители, основно длъжници, или имат инвестиционни активи.

Това е и причината общите числа да не се усещат еднакво. В България през 2024 г. финансовите активи растат, но кредитът расте много по-бързо – и тази комбинация променя „правилата на играта“ за различните домакинства.

Група 1: „Спестителят на депозит“ – сигурност, но ограничено ускорение

Това е най-разпространеният профил в България: домакинство, което държи спестяванията си основно в депозити/разплащателни сметки, избягва риск и се стреми към ликвидност. При такъв профил добрата новина е, че:

1) Финансовият буфер е най-лесно достъпен. Депозитът е „пари тук и сега“, не зависи от пазарни колебания и често намалява стреса при непредвидени разходи.

2) В периоди на по-високи лихви депозитите започват да носят по-добра доходност. Това може да подсили усещането за стабилност и „най-после депозитът работи“.

Но Allianz подчертава, че в години като 2023–2024 ключовият двигател за най-силния растеж на активите са ценните книжа (особено акции). Това означава, че депозитният профил често остава извън „ускорението“ на пазарните години: активите растат, но по-умерено, а богатството се увеличава по-бавно в сравнение с групите, които имат повече exposure към securities.

Как се усеща това в България? Домакинството може да има нарастващи спестявания, но да не чувства драматична промяна в благосъстоянието, особено когато разходите на живот растат и когато „големите печеливши“ са там, където има инвестиционни активи. Така статистическият растеж изглежда убедително, но ежедневният живот остава „нормален“ – без скок в стандарта.

Група 2: „Семейството с ипотека“ – имот, но по-малко свобода за натрупване

Това е групата, която най-силно усеща бързия ръст на задълженията. През 2024 г. кредитите на домакинствата в България растат с двуцифрен темп, което означава, че повече семейства влизат в режим на редовни вноски. Такива домакинства често правят стратегическа размяна:

Собственост и стабилност (в дългосрочен план) срещу по-ниска краткосрочна ликвидност.

Има два основни ефекта върху богатството:

1) Нетното богатство се „притиска“ в ранните години. Дори ако семейството продължава да спестява, голяма част от свободния доход се насочва към вноската. Така натрупването на финансови активи често се забавя. Това е една от причините нетното финансово богатство да расте по-бавно, когато кредитът расте бързо.

2) Чувствителност към лихви и шокове. Allianz подчертава ролята на лихвената среда и това, че при кредитите промените не се „предават“ веднага. За семейството с ипотека това означава, че динамиката на лихвите – и дори очакванията за тях – стават определящ фактор за семейния бюджет. При по-малко въздух в бюджета дори малки промени в разходи, работа или здраве могат да превърнат „нормалното“ положение в напрежение.

Как се усеща това в България? Тази група често е основният носител на парадокса: „имаме актив (жилище), но сме по-стегнати“. Показателите за финансово богатство могат да растат, но усещането е за ограничение, защото основният ресурс е заключен в плащания и бъдещи ангажименти.

Група 3: „Инвестиращото домакинство“ – потенциал за ускорение, но и волатилност

Това е по-малка като дял група, но често най-видима в статистиката за растеж на богатството, особено когато пазарите са силни. Allianz ясно посочва, че през 2023 и 2024 ценните книжа са водещият двигател на растежа на финансовите активи, а разликите между държавите идват от различни портфейлни структури.

За инвестиращото домакинство това означава:

1) В добри пазарни години растежът може да е „по-бърз от средното“. Не защото тези хора „спестяват повече“, а защото активите им участват директно в пазарната динамика.

2) В замяна идва волатилност. Allianz предупреждава за по-висока волатилност напред, което значи, че ускорението не е линейно. Може да има години със силен ръст и години със спад или застой.

Как се усеща това в България? Именно тази група често „дърпа“ средната статистика нагоре, без това да е масово преживяване. Това е и една от причините високото неравенство да прави общите числа по-малко представителни за „типичното“ домакинство.

Една страна, три реалности: защо общественият разговор е толкова поляризиран

Когато в един и същи период:

• спестителят на депозит вижда стабилен, но бавен напредък,
• семейството с ипотека усеща натиск заради вноски и разходи,
• инвестиращото домакинство има шанс за ускорение в добри години,

… общественият разговор неминуемо става противоречив. Едни казват „има напредък“, други „нищо не се променя“, трети „който инвестира, печели“. Всички може да са прави – но за различни групи.

Какво означава това за „богатството на българите“ като цяло?

На национално ниво ключовият въпрос е дали повече домакинства ще успеят да минат от „оцеляване“ към системно натрупване. Allianz показва, че богатството расте най-ясно там, където домакинствата имат стабилен доход, нисък натиск от дълга и по-дългосрочна структура на активите. За България големите рискове са два:

1) Ако кредитът продължи да расте по-бързо от активите, нетното богатство ще се качва бавно.

2) Ако растежът на активите продължи да се концентрира при хората с инвестиционни портфейли, разликата между „средно“ и „типично“ ще остане голяма.

Това означава, че за да се усети напредък масово, не е достатъчно общите активи да растат. Трябва повече домакинства да имат буфер и по-малко домакинства да са на ръба на кредитната си поносимост.

Финал: един прост тест дали растежът „става истински“

Има прост тест, който обобщава цялата логика на доклада: ако в следващите години нетното финансово богатство расте по-бързо от дълга, а неравномерността започне да отслабва, растежът ще се усеща по-осезаемо. Ако кредитът продължи да изпреварва, а печалбите от пазарите остават концентрирани при малцина, статистиката може да изглежда добре, но общественото усещане ще остава „напрегнато“.