Кога е Великден?
Великден се празнува в чест на възкресението на Исус Христос от мъртвите, както е описано в Новия завет на Библията. Счита се за най-важния и най-стар празник на християнската църква. Твърди се, че възкресението е станало три дни след разпъването на Исус на Разпети петък.
Историята на Великден е дълбоко вкоренена в християнската традиция и се е развивала през вековете. Смята се, че името „Великден“ произлиза от староанглийската дума „ēastre“, която е името на езически пролетен фестивал, посветен на богинята Ēostre.
С разпространението на християнството празнуването на възкресението на Исус се свързва с този съществуващ пролетен фестивал и името „Великден“ се задържа.
Датата на Великден се определя въз основа на лунно-слънчевия календар. Пада се в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Пролетното равноденствие обикновено настъпва около 20 или 21 март. Следователно Великден може да се падне между 5 април и 25 май.
Кога се пада Великден?
Ето кога се пада Великден от 2025 г. до 2030 г. в България:
– 2024: 5 май
– 2025: 20 април
– 2026: 12 април
– 2027: 12 май
– 2028: 16 април
– 2029: 8 април
– 2030: 28 април
История на Великден
Централното събитие, което се отбелязва на Великден, е възкресението на Исус Христос от мъртвите. Според Новия завет на Библията Исус е разпънат на Разпети петък, а три дни по-късно, на Великден, възкръсва от мъртвите. Това събитие се смята за крайъгълен камък на християнската вяра.
Празникът на пролетта и плодородието има древни корени. Много култури и цивилизации празнуват пристигането на пролетта с празници, посветени на обновяването на живота. Това е основна тема и в самия празник Великден.
С разпространението на християнството мисионерите и ранните християни често включват местните обичаи и традиции в своите религиозни практики. Датата на Великден, близо до пролетното равноденствие, води до смесването на християнски и езически празници. Този синкретизъм помога да се улесни преходът на хората от езическите вярвания към християнството.
Съборът в Никея, свикан от император Константин I, изиграва значителна роля в оформянето на празнуването на Великден. Едно от ключовите решения, взети на събора, е установяването на общ метод за изчисляване на датата на Великден. Съборът решава Великден да се празнува в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.
С течение на времето възникват разлики в изчисляването на датата на Великден между Източноправославната църква и Западната християнска църква. Западната църква, която следва предимно Григорианския календар, празнува Великден на различни дати от Източноправославната църква, която често използва Юлианския календар.
Великден се свързва с различни символи и традиции, включително великденското яйце, което символизира плодородието и новия живот, и великденския заек, символ на плодородието и прераждането. Смята се, че традицията за боядисване и украсяване на яйца има древни корени.
В обобщение, Великден има богата история, която съчетава религиозното значение с културните и сезонни празници на пролетта. Празнуването на Великден се е развило с времето и днес той се почита от християните по целия свят с комбинация от религиозни служби, празници и различни културни обичаи.